Thursday, 9 September 2010

Първа част


Доста отдавна не съм се появявала тук :) Но се завърнах с нови идеи, които ще споделя :)

Като за начало - още не съм се отказа от глинените историики. В този пост ще представя първата част от подаръка си за моя приятелка :) Тематиката е "Sweets for a sweety" или иначе казано - "Сладки за сладурче". Мисля да не обяснявам за какво става въпрос, защото от снимките ще си проличи :)

Sunday, 27 June 2010

Работа, работа и съвсем малко почивка ...

От началото на седмицата съм на стаж в един хотел, на рецепция. Работата си ми харесва, но единствения проблем е, че не знам руски и комуникацията е малко трудна. Руснаците просто не искат да ме разберат, не само че се държат надменно, но като видят,че не им говориш на руски те игнорират, все едно не съществуваш. Правилно са казали, че са ужасни туристи ... вярно, има и изключения, но са малко .. Днес свърших втората си нощна смяна, карах 2 подред и мозъчето ми се изпържи. За съжаление още не съм назначена официално и не знам това кога ще стане. Програмата, с която работят администраторите я разучих, не че тя е кой знае колко трудна, напротив, само трябва да четеш къде какво пише. Имам обаче лошото чувство, че шефовете не искат да ме пускат сама на рецепция ... тази , на която съм вече е пълна, но ще има нова ... и още нищо не са ми казали, а като попитах шефката тя заяви : "Ама ти искаш да бъдеш назначена ли?" , при което аз бях като ". . . " какво по дяволите?! Аз ако не исках въобще нямаше да съм там. На всичкото отгоре не ми плащат за стажа, а БИ трябвало. Така е в Албена от доста време нищо не е както трябва. Ако има лесно да им бачкам като роб до края на лятото ще е перфектно. Ако до края на седмицата не ми кажат нищо, ще ме извиняват, но ще се разкарам. Нямам намерение да си изцеждам силите за едното нищо.

Около работата не ми остава много време. Когато почивах един ден успях да направя 3 пръстенчета. Две от тях са вдъхновени от Лало Орна (Lalo Treasures), като едното си е почти копие. Лало има страхотни бижута, но са доста скъпи. Честно до сега не бях виждала толкова красиви аксесоари - толкова живот, цветове и емоции. Просто няма начин да не ти оправят настроението :) Надявам се, когато почивам да си довърша пръстенчетата, ще ги постна тук. Всъщност имам техни снимки, но са след като ги моделирах и изсъхнаха :)

А работата наистина ми харесва :) Надявам се само нещата да се наредят, защото искам да бачкам там, независимо от всички негативи... Все още съм оптимистично настроена и нахъсана, само висшестоящите да не ми убият амбицията, не искам да се разочаровам за пореден път.

Saturday, 12 June 2010

Oops :)

Една поправка :) Току що намерих снимката, от която съм се вдъхновила за двойката пръстени :D И няма нищо общо с Тим Бъртън, леле леле излагация :D Не знам защо съм останала с такова впечатление, но поне съм сигурна, че темата им е от филма, т.е. "заглавието" им. Та, оригинала е от Парк Бом - една от сладураните от 2ne1 (корейска хип-хоп/поп/идол група). От тая социология тотално изтрещях :) 'scuse me
Park Bom - queen of hearts :)

Малко инфо за 2ne1 - те са една от най-успешните idol групи в Южна Корея и са моите лични идоли и огромно вдъхновение. По някакъв странен начин визията им ме пленява и мотивира. Изключително позитивни, усмихнати и смахнати. Четирите сладурани са изключителна сензация, защото са много талантливи и не го казвам само защото ги харесвам, но защото наистина е така. Преминали са през няколко години обучение от звукозаписната компания, към която са. Когато са ги избирали са били почти деца. Най-малакта сладурана (Миндзи - Minji) е една на 16, а е най-добрата танцьорка и не става въпрос за някакво лигаво танцуване на модерен балет, а хип-хоп. Лидерката на групата е на 19год. Не е малка работа да си лидер на една от най-успешните момичешки групи. Честно нямам думи да ги опиша :)
Едно линкче с много кратко инфо за тях и снимките ще ги постна тук, защото са много красиви :)
CL:                                                 
Sandara (Dara):

















Bom:

















Minji/Minzi:

Thursday, 10 June 2010

A little peek

Дойде момента, в който ще постна малка част от моето творчество :) Вече съм си вкъщи, с 2 взети изпита и още 2 предстоящи. След това , живот и здраве, ще почна работа в Албена :) При мен нещата почти винаги се оправят в последния момент .... нооооо тук не става на въпрос за това, нека се върна към главната идея, която е ....

няколко снимчици на едни от любимите ми творения :) Техниката на правене е лесна : малко глина, малко оформяне и много въображение. Нищо сложно. Под всяка снимка ще сложа и коментар.
Започвам с пръстенчетата си. Показвам 3 за сега. Нямам снимка на най-новото си, но скоро ще направя такава. Тъй като имам тънки пръсти ми е много сложно да си намирам пръстени, затова реших, че щом не мога да си купя просто ще си направя :)

Трети опит за пръстенчета или може би втори :) Вдъхнових се от "Алиса в страната на чудесата" по Тим Бъртън, още когато се носеше слух за него :) Реших да ги нарека, тъй като са двойка и едното не може без другото, "Queen of hearts is the Ace of spades". Сърцето е на дясната ми ръка, а пиката ан лявата. Всъщност и двата са масивни, въпреки че то почти всеки пръстен ми стои масивно. Тези сладурчета са от първите ми опити и е нормално да не са "съвършени"

 Следващото сладурче е от по-късните ми опити :) може би 4то или 5то поколение :D Исках нещ семпло и да е в черно и бяло, въпреки че тук цвета има синкав отенък. Това е от по-плоските ми пръстенчета. При този модел вече хванах цаката на правене :) Преди да оцветя цветчетата бели, само скицирани бяха по-интересни, но и по този въпрос ще помисля. Може да сътворя нещо загадачно:)


Това е последната ми плочка. Най-новата. Исках нещо слънчево и по-любовно. Затова реших да смеся "Full blossom" с малко сърчица, които на живо не се виждат от пръв поглед :)






Едно от първите ми произведения. Наистина от първите. И все още най-най-любимо. Напомня ми за светлинка в някоя тъмна нощ. Има нещо специално в тази плочица. Просто много си я обичам :) Тъй като когато съм я правила не съм предвидила, че ще прекарвам халкичка през дупчицата й, и се е отчупила малка частица. Мислих да я поправям, но реших да я оставя така. Няма гаранция,че ако е поправя ще е добре.


И последно за тази вечер. Тук се вижда прогреса ми, ако изобщо има такъв, но май има нещо подобно :) Това от ляво е също първо поколение, а от дясно е от май месец (тази година). Първото поколение е от преди 1-2 години. Една наша семейна приятделка харесала оригиналния модел и поискала да го купи, но реших да направя нова плочка. Оригинала все пак е само един опит, въпреки че пак е хубав. Трябваше да е мотамо (или по точно mot-à-mot), но не се получи така. В новата версия добавих някои неща, т.е. само точиците, но мисля че й придават завършен вид. Пеперудката е по-хубава от оригинала. С една дума новата версия повече ми харесва. Казах на майка да й покаже новата и ако я харесва да вземе нея, а ако не аз ще си я ползвам. Плюс това след като я направих не исках да я давам, но нямаше как :) Разбрах също, че приятелката ни искала и такъв пръстен. Няма проблеми, ама като не й знам мярката ан пръстите ... изключено е да направя нещо. Все пак не всички имат кокалести пръсти като моите :) В крайна сметка не знам какво се е случило, забравих да попитам :)

Честно казано повечето ми нещица ми се струват по детски наивни. Отразяват моментните ми емоции. Странно е ... затова никога не рисувам когато съм ядосана. Само веднъж го направих и резултата се получи спорен. Нещо й липсва на плочицата, може би радост. Но ще поправя това ;)
Онзи watermark на всяка една снимка е моят хммм ... как да го нарека .. подпис. Собствено производство ;) Всъщност имам и галерия в http://www.deviantart.com/ , но не съм я обновявала. Тук мързелът ми си е казал думата. Пробвала съм се и да си продавам нещицата в  http://www.etsy.com/ , но при толкова много продавачи шанса т е малък. Иска се яко реклама, а за това се искат средства, които нямам. Затова си мислех, че чрез devianart ще успея, но там има толкова много art thives , че просто няма на къде. Най-логично ми изглеждаше blogger, пък и най си ми харесва да пиша на български. Толкова много неща могат да се изразят само с няколко думи :) Но мисля все пак да се пробвам с devianart, трябват ми  финанси все пак ;) Това ще стане в бъдеще, кога по-точно не знам.


За днес толкова :) Сега смятам да се порадвам на интернета, защото утре започвам да уча по икономическа социология и няма да имам никакво време :) Приятна и пълзотворна вечер :)

Friday, 4 June 2010

Нова квартира, нов нет

Моите премеждия с квартирите свършиха :) При моя колежка, с нейния братовчед. Приятно апартаментче, но нета нещо никакъв го няма за жалост (все пак е от части краден). Това означава, че утре вечер може да постна някои нещица. Сега ще се сборя с нета и ще го накарам на сила да качи поне някое архивче :) Ще се нуждая от късмет :)

Sunday, 30 May 2010

Сделка с дявола

- Сигурна ли си, че искаш това ? - попита ме дяволът още веднъж, със сладък прелъстителен глас.
- Да ... - отговорих несигурно и плахо аз. Той се усмихна и след това всичко потъна в тъмнина ...

Всъщност въобще не стана така :D Но сделката, която направих с родителите си наподобява на такава с дявол. Също толкова самоубийствена е :) Историята е позната до болка, намесено е учението, едно момче и определена работа. Но какъв е конкретния случай ? Предстой да се разбере :)

Юни месец е сесията за повечето университети (поне за ВИНС-а е тогава) и моите изпити са през 5 дена. Трябваше да почна рабора в Албена (морски курорт до Добрич/Варна/Балчик - някъде там). 12-часови смени и 2 почивни дни. Нямаше да има проблеми с изпитите ми, можех да си ходя спокойно. НО , винаги има едно гигантско "но", особено щом става дума за този курорт. Пък и българска му работата - нещата рядко стават от първия път. Тъй като приятелят ми е не е от близките на Албена градове, няма как да работи там освен ако не пътува до/от Варна. Баща ми ни уреди работа, която си беше сигурна, на рецепция, в хубави хотели, от началото на юни. До тук добре. НО, ето тук идва горе-споменатото "но", се оказа, че от управата на курорта (тяхна въсша простащина шефчетата, решили да стимулират местната селска икономика (нищо лично(относно селцата де, не към шефовете))) решили да правят икономии като спрат автобусите след 20ч към Варна. Просто гениално! При положение, че дневната смяна на всички администратори е от 8ч до 20ч интересно как ще се приберат към Варна. Хммм ... ест. управителките на хотелите започнали да търсят начин за настаняване. Аз лично нямах проблем и да пътувам до Добрич, но за моето момче имаше. След това ни казаха, че тъй като адресната му регистрация е от Шумен (така де той е Шуменец) и ще има настаняване. НО (ихаааа още едно :) ) след това се оказа, че баш шефчето (негово величество най-глупавияТ) разпоредил, че няма да има никакво настаняване за персонала и само ще се пътува до околните селца и малки градчета. И след това пак се чу за пускане на автобуси. С моето момче ходихме до автогарата във Варна да питаме за карта до Албена, те пък нямали никакви автобуси до Албена и следващата седмица да сме се били обадили  - евентуално можело да има .... На кратко какво стана с Албена - осигурена работа, НО (я още едно :}) няма да има автобуси, ще има автобуси, ще има настаняване, няма да има настаняване, ще има автобуси .... от толкова разиграване от страна на висшите (не чак толкова умни) управителни органи на Албена им теглихме една майна на всички.

Моето момче се отказа, защото 2 седмици брахме нерви какво ще става и най накрая ни кипна. Същото стана и при баща ми , НО (тея "но"-та много ме обичат обаче) в противоположната посока. Ядоса ми се на мен, че се отказвам от гарантирана работа и то само заради моето момче, което всъщност не беше точно така. Ако бях приела работата значи щях да имам за всеки изпит точно по 3 дена за учене, а това въобще не е на оферта. Мога да ги взема и без много четене, но не искам да ги вземам с 3ки. И тук се намесва въпросната "дяволска" сделка...

Long story short (колко добре звучи само :}) - юни месец оставам във Варна, при моя колежка на квартира; уча си за изпитите много здраво, като трябва да изкарам оценки над 4 (къде се набутах); оставям лаптопа на тате (това се опитвам да го оспоря, защото там имам лекции, които ще ми трябват *пък и  FB-то е там :D*); след успешната си сесия си търся работа и ако си намеря юли и август, че и септември, няма да получвам никаква издръжка от нашите и сама ще си плащам всичко; ако не си открия работа се връщам в Добрич. :) Еми това е в общи линии.

Какво е значението на тази сделка? Няма да мога да творя юни месец, а ще трябва да се концентрирам върху изпитите. Но (тоя път е малко и не чак толкова негативно настроено) имам чувството, че юли и август ще съм си вкъщи, тогава ще имам цялото време на света. Затова реших да кача малко от старите неща, които съм правила :) Това ще стане към края на седмицата, ако при добър късмет си получа лаптопа, защото нямам намерение да го мъкна по автогарите. Евентуално ако намеря нещо на настолния ще кача :) Но (дано е последното) това ще стане утре сутринта, защото сега имам намерение да се завърна към Основи на правото и дано не заспа докато си чета лекциите :D

Лека и пълзотворна вечер :)

Saturday, 22 May 2010

В последния момент 2

Продължението на "В последния момент" .

Първата ми "експериментална" картичка. Лично според мен се получи доста детска, дори бонбонена. Но какво пък :) Така си я харесвам. Розовичко, сърчица, цветенца и покупки - неочаквано добра комбинация.
Направена е буквално в последния момент :) Вчера я скицирах и вечерта почнах да я рисувам, но към един часа сметнах,че е по-добре да си легна и днес да я довърша. И  това е било много правилно решение. Хрумна ми, че мога да използвам повечко и различни материали, а не само да се ограничавам с темпери и кадастрон. Картичката стана по детски наивна :) Приех предизвикателството Shopping time, защото самата аз обожавам да си купувам джаджинки. Посланието на картичката е : "Любовта наречена шопинг", всяка една от нас обича да се връща с торбичка от магазина, пълна с най различни кокетни нещица. Това се опитах и да представя - радостта от новите придобивки, защото те могат да оправят деня ни и да го направят малко по-хубав (колкото и материално да звучи). Исках торбичката да е носител на радостта и затова лепнах 2 сърчица на нея.
И двете са от глина. След като ги направих се чудих за какво да ги ползвам, но ето че сега ги оползотворих. Едно от любимите ми неща е да си правя плочици от глина и да ги рисувам, с течение на времето започнах да разчупвам формите и ето как се появиха сърчицата. Имам още доста от тях, така че ще има и за други картички :)

От торбичката исках да "излиза"  приятното настроение, което носят новите покупки. Първоначално смятах да нарисувам дрешките и аксесоарите, но тъй като времето ме претискаше реших да импровизирам и ето какво се получи:
 Така старите списания влязоха в употреба. След акто залепих основните мотиви беше време на "декора", а именно цветчетата и сърчицата + рамката и надписа. Поради липсата на бързосъхнещо лепило цветчетата ги направих с лак за нокти :D Но след като видях, че за пайетите няма да пробачка номера бях принудена да си купя лепило. То се оказа куча марка и лепеше доста добре, но не паятите за хартията, а паятите за пръстите ми. Всъщност те се лепяха навсякъде, но не и за картичката. Беше си истинкси цирк (все още имам лепило по пръстите и под ноктите). Първата ми работа като се върна във Варна ще бъде да си купя едно хубаво лепило. След като бях  приключила и с декора крайният резултат беше доста добър:
Но картичката няма да е завършена ако няма текст, нали така :) Затова набързо трябваше да намеря подходящ шрифт и да принтирам текста, за да го лепна. Рисуването му щеше да ми отнеме много време, а оставаха 45мин. до крайния срок. Добре че отдавна си бях изтеглила разни завъртяни шрифтове :)


Идеята за фразата ми се пови от Love called GACKT. Така бях озаглавила един пост в блога си посветен на Gackt. И крайният резултат :)

В последния момент

Първата ми картичка :) С нея ще участвам в конкурса на Картичкофуриите :) Предизвикателството е Shopping time :) И тъй като имам още 20мин. да участвам, в друг пост ще обясня процеса на работа  и ще кача повечко снимки :)

Tuesday, 18 May 2010

Нещата от живота

И така, за пореден път поставям началото нанов блог. Предишният ми беше посветен на Gackt (японски рок певец) и реших да си остане такъв. Пък и манията ми затихна и сега само си го слушам, от време на време ...
Та защо реших да си направя нов блок. Като оставим на страна факта,че обожавам да подреждам web страници, да ги създавам и после да забравям за тях, смятам,че това ще ми помогне да си върна вдъхновението,което загубих. И така, издирвам си вдъхновението, моята муза, онази частица, която не ме оставаше намира и постоянно ми се въртяха някакви идеи в главата. В момента се чувствам като едно празно същество,празно, забравило мечтите си. Като бях малка бях сигурна, че няма да спра да се занимавам с изкуство - много обичах да рисувам. Но уви ... и сега се чувствам като предателка на детето в мен, което не спира да крещи "Имаш дарба! Използвай я! Не се занимавай с глупости!!!". Обичам изкуството, но то май не ме обича :) Малко завиждам на онези хора, на които от километри им личи,че се занимават с изкуство .. а аз просто изглеждам малко странно :) Винаги съм искала да приличам на тях, но просто не ми се получава. Затова реших, че няма смисъл и да се пробвам. Не съм от онези, на които им личи с какво се занимават. Харесва ми да действам инкогнито, като писателите действащи под някакъв псевдоним - всички говорят за тях, а всъщност никой не знае кои всъщност са. Анонимността понякога е хубаво нещо :)

Затова сега си търся вдъхновението. Сърчицето ми се затвори за изкуството, изплаши се, че не е получавало похвали, изплаши се,че няма да оцелее в света само с изкуство ... а всъщност само с него мога да оцелея, защото то ме отвежда към спокойствие ...

Сигурна съм, че почти никой няма да чете този блог, но това не е от голямо значение... успехът идва след първите 5 години :) основно правило в икономиката. Повтаряйки си това правило си казвам, че трябва да имам повече търпение :)

И така с нов блог, ще се опитам да си открия вдъхновението :)