Sunday, 30 May 2010

Сделка с дявола

- Сигурна ли си, че искаш това ? - попита ме дяволът още веднъж, със сладък прелъстителен глас.
- Да ... - отговорих несигурно и плахо аз. Той се усмихна и след това всичко потъна в тъмнина ...

Всъщност въобще не стана така :D Но сделката, която направих с родителите си наподобява на такава с дявол. Също толкова самоубийствена е :) Историята е позната до болка, намесено е учението, едно момче и определена работа. Но какъв е конкретния случай ? Предстой да се разбере :)

Юни месец е сесията за повечето университети (поне за ВИНС-а е тогава) и моите изпити са през 5 дена. Трябваше да почна рабора в Албена (морски курорт до Добрич/Варна/Балчик - някъде там). 12-часови смени и 2 почивни дни. Нямаше да има проблеми с изпитите ми, можех да си ходя спокойно. НО , винаги има едно гигантско "но", особено щом става дума за този курорт. Пък и българска му работата - нещата рядко стават от първия път. Тъй като приятелят ми е не е от близките на Албена градове, няма как да работи там освен ако не пътува до/от Варна. Баща ми ни уреди работа, която си беше сигурна, на рецепция, в хубави хотели, от началото на юни. До тук добре. НО, ето тук идва горе-споменатото "но", се оказа, че от управата на курорта (тяхна въсша простащина шефчетата, решили да стимулират местната селска икономика (нищо лично(относно селцата де, не към шефовете))) решили да правят икономии като спрат автобусите след 20ч към Варна. Просто гениално! При положение, че дневната смяна на всички администратори е от 8ч до 20ч интересно как ще се приберат към Варна. Хммм ... ест. управителките на хотелите започнали да търсят начин за настаняване. Аз лично нямах проблем и да пътувам до Добрич, но за моето момче имаше. След това ни казаха, че тъй като адресната му регистрация е от Шумен (така де той е Шуменец) и ще има настаняване. НО (ихаааа още едно :) ) след това се оказа, че баш шефчето (негово величество най-глупавияТ) разпоредил, че няма да има никакво настаняване за персонала и само ще се пътува до околните селца и малки градчета. И след това пак се чу за пускане на автобуси. С моето момче ходихме до автогарата във Варна да питаме за карта до Албена, те пък нямали никакви автобуси до Албена и следващата седмица да сме се били обадили  - евентуално можело да има .... На кратко какво стана с Албена - осигурена работа, НО (я още едно :}) няма да има автобуси, ще има автобуси, ще има настаняване, няма да има настаняване, ще има автобуси .... от толкова разиграване от страна на висшите (не чак толкова умни) управителни органи на Албена им теглихме една майна на всички.

Моето момче се отказа, защото 2 седмици брахме нерви какво ще става и най накрая ни кипна. Същото стана и при баща ми , НО (тея "но"-та много ме обичат обаче) в противоположната посока. Ядоса ми се на мен, че се отказвам от гарантирана работа и то само заради моето момче, което всъщност не беше точно така. Ако бях приела работата значи щях да имам за всеки изпит точно по 3 дена за учене, а това въобще не е на оферта. Мога да ги взема и без много четене, но не искам да ги вземам с 3ки. И тук се намесва въпросната "дяволска" сделка...

Long story short (колко добре звучи само :}) - юни месец оставам във Варна, при моя колежка на квартира; уча си за изпитите много здраво, като трябва да изкарам оценки над 4 (къде се набутах); оставям лаптопа на тате (това се опитвам да го оспоря, защото там имам лекции, които ще ми трябват *пък и  FB-то е там :D*); след успешната си сесия си търся работа и ако си намеря юли и август, че и септември, няма да получвам никаква издръжка от нашите и сама ще си плащам всичко; ако не си открия работа се връщам в Добрич. :) Еми това е в общи линии.

Какво е значението на тази сделка? Няма да мога да творя юни месец, а ще трябва да се концентрирам върху изпитите. Но (тоя път е малко и не чак толкова негативно настроено) имам чувството, че юли и август ще съм си вкъщи, тогава ще имам цялото време на света. Затова реших да кача малко от старите неща, които съм правила :) Това ще стане към края на седмицата, ако при добър късмет си получа лаптопа, защото нямам намерение да го мъкна по автогарите. Евентуално ако намеря нещо на настолния ще кача :) Но (дано е последното) това ще стане утре сутринта, защото сега имам намерение да се завърна към Основи на правото и дано не заспа докато си чета лекциите :D

Лека и пълзотворна вечер :)

Saturday, 22 May 2010

В последния момент 2

Продължението на "В последния момент" .

Първата ми "експериментална" картичка. Лично според мен се получи доста детска, дори бонбонена. Но какво пък :) Така си я харесвам. Розовичко, сърчица, цветенца и покупки - неочаквано добра комбинация.
Направена е буквално в последния момент :) Вчера я скицирах и вечерта почнах да я рисувам, но към един часа сметнах,че е по-добре да си легна и днес да я довърша. И  това е било много правилно решение. Хрумна ми, че мога да използвам повечко и различни материали, а не само да се ограничавам с темпери и кадастрон. Картичката стана по детски наивна :) Приех предизвикателството Shopping time, защото самата аз обожавам да си купувам джаджинки. Посланието на картичката е : "Любовта наречена шопинг", всяка една от нас обича да се връща с торбичка от магазина, пълна с най различни кокетни нещица. Това се опитах и да представя - радостта от новите придобивки, защото те могат да оправят деня ни и да го направят малко по-хубав (колкото и материално да звучи). Исках торбичката да е носител на радостта и затова лепнах 2 сърчица на нея.
И двете са от глина. След като ги направих се чудих за какво да ги ползвам, но ето че сега ги оползотворих. Едно от любимите ми неща е да си правя плочици от глина и да ги рисувам, с течение на времето започнах да разчупвам формите и ето как се появиха сърчицата. Имам още доста от тях, така че ще има и за други картички :)

От торбичката исках да "излиза"  приятното настроение, което носят новите покупки. Първоначално смятах да нарисувам дрешките и аксесоарите, но тъй като времето ме претискаше реших да импровизирам и ето какво се получи:
 Така старите списания влязоха в употреба. След акто залепих основните мотиви беше време на "декора", а именно цветчетата и сърчицата + рамката и надписа. Поради липсата на бързосъхнещо лепило цветчетата ги направих с лак за нокти :D Но след като видях, че за пайетите няма да пробачка номера бях принудена да си купя лепило. То се оказа куча марка и лепеше доста добре, но не паятите за хартията, а паятите за пръстите ми. Всъщност те се лепяха навсякъде, но не и за картичката. Беше си истинкси цирк (все още имам лепило по пръстите и под ноктите). Първата ми работа като се върна във Варна ще бъде да си купя едно хубаво лепило. След като бях  приключила и с декора крайният резултат беше доста добър:
Но картичката няма да е завършена ако няма текст, нали така :) Затова набързо трябваше да намеря подходящ шрифт и да принтирам текста, за да го лепна. Рисуването му щеше да ми отнеме много време, а оставаха 45мин. до крайния срок. Добре че отдавна си бях изтеглила разни завъртяни шрифтове :)


Идеята за фразата ми се пови от Love called GACKT. Така бях озаглавила един пост в блога си посветен на Gackt. И крайният резултат :)

В последния момент

Първата ми картичка :) С нея ще участвам в конкурса на Картичкофуриите :) Предизвикателството е Shopping time :) И тъй като имам още 20мин. да участвам, в друг пост ще обясня процеса на работа  и ще кача повечко снимки :)

Tuesday, 18 May 2010

Нещата от живота

И така, за пореден път поставям началото нанов блог. Предишният ми беше посветен на Gackt (японски рок певец) и реших да си остане такъв. Пък и манията ми затихна и сега само си го слушам, от време на време ...
Та защо реших да си направя нов блок. Като оставим на страна факта,че обожавам да подреждам web страници, да ги създавам и после да забравям за тях, смятам,че това ще ми помогне да си върна вдъхновението,което загубих. И така, издирвам си вдъхновението, моята муза, онази частица, която не ме оставаше намира и постоянно ми се въртяха някакви идеи в главата. В момента се чувствам като едно празно същество,празно, забравило мечтите си. Като бях малка бях сигурна, че няма да спра да се занимавам с изкуство - много обичах да рисувам. Но уви ... и сега се чувствам като предателка на детето в мен, което не спира да крещи "Имаш дарба! Използвай я! Не се занимавай с глупости!!!". Обичам изкуството, но то май не ме обича :) Малко завиждам на онези хора, на които от километри им личи,че се занимават с изкуство .. а аз просто изглеждам малко странно :) Винаги съм искала да приличам на тях, но просто не ми се получава. Затова реших, че няма смисъл и да се пробвам. Не съм от онези, на които им личи с какво се занимават. Харесва ми да действам инкогнито, като писателите действащи под някакъв псевдоним - всички говорят за тях, а всъщност никой не знае кои всъщност са. Анонимността понякога е хубаво нещо :)

Затова сега си търся вдъхновението. Сърчицето ми се затвори за изкуството, изплаши се, че не е получавало похвали, изплаши се,че няма да оцелее в света само с изкуство ... а всъщност само с него мога да оцелея, защото то ме отвежда към спокойствие ...

Сигурна съм, че почти никой няма да чете този блог, но това не е от голямо значение... успехът идва след първите 5 години :) основно правило в икономиката. Повтаряйки си това правило си казвам, че трябва да имам повече търпение :)

И така с нов блог, ще се опитам да си открия вдъхновението :)