Saturday, 4 February 2012

За доброто старо време или за личностното израстване (или размисли и страсти)

Всеки артист си има запазена марка, всяка корпорация си има брандинг стратегия, а аз рядко си пиша какво се върти из главата ми. Това е запазената ми марка. Как така се сетих за блога си? Благодарско на родителите ми, които обичат да сталкват (бел.авт. - следят) дъщеря си какви ги ръси из нета :) Добре че са млади, и не се впечатляват толкова много и дори се забавляват чисто и просто на мои гръб. (това е за вас, нашите :)

И така, за какво се сети моя милост докато майка се хилише на писанията ми от преди доста време. Спомних си колко безгрижен беше живота в тинейджърските години. Когато се сетя за тях, все едно бяха преди цял век, а всъщност минаха едва три (или две ако гледаме английската концепция за наименуване на възрастта). Единственото ми задължение тогава беше да ходя на даскало и да изкарвам добри оценка, за да мога да продължа обучението си. Почти същото е и в университета, но с малката разлика, че броя на идиотите и олигофрените е намалено до минимум. Каквото сам си го направиш, си го правиш за своя сметка. Ако някой погледне "жълтата" ми книжка (да, на ВИНС-а са такъв цвят :), ще разбере какви са били интересите ми през семестрите. А те определено не са били насочени към университета (и все още не са).

Да си на 21 години си е доста отговорно (за съжаление). Защо ли? Защото тинейджърските години са свършили и трябва да поемем пътя на възрастни. Което не е забавно .. ама никак! Трябва да си избера път или сама да си го направя. Но и двата варианта не са много забавни ... ама никак! Неориентирани душици като мен се намират на място наречено Чистилището - нито деца, нито възрастни. Все още си имам оправдание да не поемам голяма отговорност, но нямам такова за да се занимавам с любимите ми занимания.

А какво ще стане ако реша да поема по път, който не съществува? Ще ми е трудно, така е .. дали ще се справя? Само времето ще покаже.

Все пак какво ще правим с живота си зависи само от нас самите. Ние сами можем да прецакаме нещата или да ги подобрим :)

No comments:

Post a Comment