Tuesday, 3 April 2012

Отрицателна реалност

Обграждаме се от красиви неща, творим, усмихваме се ... но какво става, когато излезем навън? Виждаме толкова начумерени хора, сбръчкани вежди, празни очи, негативни коментари ... Защо хората виждат само лошото? Били бедни ... нямали пари за нова кола, нов апартамент, сметките им били големи ...

Явно никой не се замисля, че най-ценното е здравето. Какво да кажат онези дечица, които имат физически проблеми, изостанали са умствено по чужда грешка или животът е решил да ги остави на хорската милост? А да, те не могат да говорят ... но поне имат шанс, дори и малък.
А какво да кажат бездомните животинки? Отправят тъжни очички към нас с надежда за ласка, храна или някоя мила дума. А какво получават? - Ритник, нагрубяване, а в най-лошият и отвратителен случай куршум, отрова или антифриз.

Защо хората са толкова начумерени тогава? Нима са забравили, че нещата винаги могат да станат по-зле? Една лоша оценка, невзет изпит или проблем в работата не може да се сравнява с най-лошото. "Но аз ще загубя работата си ако не реша този проблем! Може да ме уволнят!" - да, ама не. Работодателят ще загуби много повече от уволнението на един опитен работник, отколкото ще спечели от това действие. А ако шефът е толкова лош, неоценяващ усилията и пълен идиот - значи не си заслужава да работите за него и да си губите времето. "Да, но има безработица. Няма да си намеря работа". Всеки ден стават катастрофи, но не сте спрели да карате кола, нали? Всеки ден умират деца и хора от недохранване, но не сте спрели да правите диети, нали?

Хората са забравили удоволствието от живота, защото пипалата на суровата реалност са ги обгърнали и не ги пускат. А всъщност никой не се сеща, че реалността е такава, каквато сами си я направим. Няма сива, розова, черна - цветът е само в главата ни. От нас зависи с какви очила ще гледаме на живота. Защо хората не спират да помагат на деца в Африка или на бездомни и безпомощни животинки? Защото вярват, че могат да променят нещо. Вярата е най-силното оръжие на човека. Вярата в чудеса, вярата в една религия, вярата в другите хора, вярата, че нещата могат да се оправят. Вярата, че ще бъдат чути от точните хора. Вярата трябва да е номер едно на нашите чувства. Не омразата, злобата, завистта ... не случайно има един термин - Седемте смъртни гряха. Идеализирането на някакви хвърчащи хартиики или хора, които са известни само със славата си или с подходящ PR, няма да ни докара до никъде.

Истинските герои са нашите родители, които правят всичко, за да запазят семейството, за да дадат на децата си добър живот. Истинските герои са тези, които служат на другите хора, въпреки малката заплата, въпреки неблагодарността. Истинските герои са тези, които дават от собствената си храна на ближния. Истинските хора са около нас. Нека се фокусираме върху тях и да вземем един положителен пример. Защото отрицателната реалност е само в главите ни и от нас зависи да я променим. Човек винаги има право на избор.

No comments:

Post a Comment