Tuesday, 28 August 2012

Sea Wire или морски съкровища

Помня как като бях малка много обичах да се цамбуркам във водата и да търся мидички по брега... за толкова много години нищо не се е променило. Все още се чувствам като жаба в морето и като златотърсач на брега. Просто сега гледам с друго око на съкровищата, които са ми донесени от вълните. Морски камъчета, "стъклени отпадъци" или мидени черупки - всички те са едни нереализирани идеи, които чакат да бъдат превърнати в красиви бижута. Освен това е едно прекрасно "рециклиране". Wire wrapping + ежедневни "боклуци" (както се е случвало да ги наричат) + няколко добри идеи = специално и уникално бижу. Защо пък не? Първите ми опити бяха с едни обички - обожавам да ги нося! Следващите опити бяха с камъчета и морско стъкло - идеалните основи за wire wrapping. Не веднъж съм го казвала, забавно е да се работи с бижутерска тел - никога не знаеш как ще се промени проекта и какво ще ти хрумне!
Стига толкова приказки, време е за малко снимки! А утре на плажа ще събирам още материал, защото съкровищата ще ми напомнят за топлото лято през зимата!

 Второ ми колие от мидичка. Това е някакси по-забавно и по-ежедневно. Неангажиращо и леко. Исках да се получи като част от комплект от обеците ми мидички, но идеята се промени в процеса на работа.


 Морско стъкло - любимото ми. Първоначално мислех да добавя малко орнаменти от полимерна глина, но нямах търпение да си поиграя, затова смело го обгърнах с тел. Единственият проблем е, че нямам подходяща верижка/синджир за него, но може би ще направя нещо завъртяно с малко по-дебела тел.
 Първото ми морско "мраморно" камъче. Случайно се получи елемента в горната му част. От толкова огъване чак "нараних" телта. Поради тази причина съм си набелязала едни специални клещи.
 Още едно експериментално камъче. След като по случайност се образува "фигурката" в средата ми хрумна, че мога да го направя като сърчице. Но беше твърде късно да развалям детайлите, а и се иска малко повече планиране.
Най-любимото ми камъче - перфектна форма за чудесно медальонче. Нелакирано е, въпреки че доста се чудих дали да го мина с яхтен или обикновен лак. Мисля да се пробвам с някое негово братовчедче.
Последната висулка е отново от морско стъкло, въпреки че когато го намерих си помислих, че е камъче. След като изсъхна то показа истинската си природа. Завъртулките станаха съвсем случайно и не ми харесват особено, но за сега ще ги оставя така.












Повече снимки могат да бъдат намерени ТУК.

No comments:

Post a Comment